Правила за сексуална безопасност, които трябва да научи всяко 4-годишно хлапе

Всяка година сексуалните посегателства и престъпления спрямо деца се увеличават. И в повечето ситуации те са дело не на странични и непознати хора, а на познати и близки до детето и до семейството.
Експерти дават съвети как да подготвим децата да разпознават опасни ситуации и хора с лоши намерения.
Около четвъртата година детето вече има повече контакти с околния свят, ходи в детска градина, посещава кръжоци и може да остане да нощува у роднини и близки. Родителите не винаги могат да го държат под контрол, да следят как и с кого общува. 
А детето не е наясно кое е опасно за него.

Сексуалното насилие не винаги се осъществява с контакт – примерно стимулиране на интимни зони. 
То може да бъде и без контакт. Например малчуганът  да стане обект на съблазняващи разговори, оглеждане, събличане и извършване на полов контакт в негово присъствие.
Затова е важно да говорим за неговата безопасност и да го научим да разпознава потенциалните рискове.
Ето съветите на психоложката Екатерина Чурилина, специалист по сексуално образование.

1. Правилото на долното бельо

Това, което трябва да знае 4-годишното дете е, че никой няма право да се докосва до интимните му зони.
А на въпроса: „Кои са интимните зони?“ - отговорът е: „Всичко, което е скрито под бельото.“
Родителите трябва да му обяснят простичко и разбираемо, че тези зони могат да се докосват от самото дете, от родителите и от лекаря, но в присъствие на родителите.

Насилието често става в семейството, в това число от близки и роднини. Затова детето трябва да е наясно с рисковете.

2. Не. Тръгни си. Разкажи

Естествено детето трябва да има определен речников запас, за да може да опише какво се случва с него, и то без срам.

„Зад мълчанието може да се крие най-жестоката лъжа“ - казва писателят Роберт Люис Стивънсън. И ролята на мълчанието, когато става дума за сексуално насилие, не бива да се подценява.

Хората, които са способни на насилие спрямо деца, много се страхуват това да не стане обществено достояние. Затова и избират деца като обект на посегателство. Защото възрастният човек може да разкаже и да извика някого на помощ. А детето, което се сблъсква с такъв проблем, се чувства засрамено.
Има просто правило, което е лесно да се запомни от децата и от родителите им.
И правилото е „Не. Тръгни си. Разкажи“.

Ако на детето нещо не му харесва и му се струва „лошо“ и неприемливо за него, то трябва да действа по схема.

- Да каже „Не!“

 - Да напусне опасното място или да излезе от ситуация, която му създава дискомфорт.

- Да разкаже за случилото се на някой, на който има доверие.

Важно е заедно с детето да учите и да упражняване правилото „Не. Тръгни си. Разкажи“.
И често да му повтаряте, че това е нещо като ръководство за излизане от всяка неприятна ситуация.
Например – в градския транспорт, когато някой доближи твърде близо или го опипва с ръка. Ако детето се противопостави на това и високо изрази своето възмущение и несъгласие, перверзникът ще се отдалечи, защото ще се уплаши.

3. „Не“, значи „Не“

За да може да се противопостави на насилието, детето трябва да може да каже „не“.
А, за да проработи този навик, е нужно и майка му и татко му да вярват, когато каже „не“.
Ако обаче то категорично откаже да яде каша и заяви: „Не, аз няма да ям!“, а родителите редовно го принуждават да я изяде, това не е добре.
Защото то ще мисли, че каквото и да прави, ще стане така както възрастните искат. 
Тогава, за каквито и правила да му разказвате, то ще е уверено, че е по-добре да търпи, да не противоречи, да не се съпротивлява и да се примири.

Понякога самите ние имаме вина, че детето е принудено да търпи докосване, което не му е приятно. Например, на гости идва леля, баба, роднина, която непрекъснато целува детето и го щипе по бузките. В това, разбира се няма нищо лошо. Хлапето често се дразни и се дърпа, но много родители повтарят: „Това е леля ти, тя много те обича. Потърпи!“  
И така, без да съзнават, принуждават детето да търпи.

По-добре е да се притечете на помощ на хлапето и да предупредите лелята: „Не, на нашето дете не му е приятно това!“
Така детето ще разбере, че има начин и може да се предпази от ласки, които не му харесват.
Ако му е приятно, могат да го докосват, ако – не, не могат!

4. Кажи какво чувстваш

Важно е заедно с детето да обсъждаме какво му харесва и какво – не. То трябва да познава и да може да назове чувствата си.
Питайте го: „Това харесва ли ти? Как се чувстваш – ядосан, щастлив? Харесва ли ти това, което усещаш? Защо това е приятно, а това – не!“

Децата не винаги осъзнават своите чувства. А, за да ги осъзнаят, трябва да имат речник, с който да ги опишат.

5. Недетски игри – тревожните признаци

Децата, които са обект на насилие в семейството или от страна на близки, изпитват противоречиви чувства към насилника. Той е „близък“, познавам го, обичам го, но ми причинява болка.
В подобни ситуации детето се страхува и мълчи, а родителите могат и да не видят признаците на насилие.
Или да предпочитат да вярват, че то си е измислило всичко. Защо се случва така?
Защото това е сложен разговор и не е лесно на родителите да повярват на разказа на детето.

Статистиката сочи, около 3% от 12-годишните стават обект на сексуално, а процентата между 12 и 15-годишните е над  8. 
Има много признаци, които издават, че с детето се случва нещо лошо. Сред тях – промяна в поведението и апетита, напикаване през нощта, ожулване, кръвонасядане в областта на половите органи ...
Ако родителите ги забележат, трябва да потърсят консултация със специалист – лекари и психолози, за да бъде включено в програма за помощ.
Иска се обаче и много сила.

Източник: deti.mail.ru, адаптация Мона Василева